Jun 25, 2013, 10:21 PM

След теб

  Poetry » Love
1.4K 0 11

След теб

 

Чуй! След теб вятърът пее

свойта последна, тъжна песен,

докато огънят в очите ми тлее

и бавно превръща лятото в есен.

 

Виж! След теб звездите плачат,

ронейки тъжни, звездни лъчи,

както сълзите от очите се стичат,

а вкусът им от сладък вече горчи.

 

Чуй! След теб морето стене,

а вълните му отмиват всички мечти,

както бавно умира сърцето във мене

и не остана от него нищо почти.

 

Виж! След теб слънцето притъмнява,

загубило предишния блясък и мощ,

както душата от мъка се вледенява

и заменя светлината със вечната нощ.

 

Виж! Дори и времето след тебе спря,

не помръдват на часовника стрелките,

обречена да преживявам все деня,

в който тръгна си, и отнесе и мечтите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© fervor All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно и красиво. Продължавай с любовната поезия, много е нежна!
  • В рамките на една личност, любовта е същинска революция на духа! Веднъж ни съкрушава, а друг път - възражда! Поздрав за проникновения стих!
  • Благодаря, че споделихте приятели!
  • Тече, всичко тече, всичко се променя. Ще се промени и твоето състояние.
    Поздрав!
  • Вярвай, след всяко зло идва добро!
    Дерзай!Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...