Jun 25, 2013, 10:21 PM

След теб

  Poetry » Love
1.4K 0 11

След теб

 

Чуй! След теб вятърът пее

свойта последна, тъжна песен,

докато огънят в очите ми тлее

и бавно превръща лятото в есен.

 

Виж! След теб звездите плачат,

ронейки тъжни, звездни лъчи,

както сълзите от очите се стичат,

а вкусът им от сладък вече горчи.

 

Чуй! След теб морето стене,

а вълните му отмиват всички мечти,

както бавно умира сърцето във мене

и не остана от него нищо почти.

 

Виж! След теб слънцето притъмнява,

загубило предишния блясък и мощ,

както душата от мъка се вледенява

и заменя светлината със вечната нощ.

 

Виж! Дори и времето след тебе спря,

не помръдват на часовника стрелките,

обречена да преживявам все деня,

в който тръгна си, и отнесе и мечтите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© fervor All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно и красиво. Продължавай с любовната поезия, много е нежна!
  • В рамките на една личност, любовта е същинска революция на духа! Веднъж ни съкрушава, а друг път - възражда! Поздрав за проникновения стих!
  • Благодаря, че споделихте приятели!
  • Тече, всичко тече, всичко се променя. Ще се промени и твоето състояние.
    Поздрав!
  • Вярвай, след всяко зло идва добро!
    Дерзай!Поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...