Jan 7, 2011, 11:12 PM

След теб

  Poetry » Love
907 0 2

За теб останаха сълзите,

след теб родиха се мечтите.

За теб всеки час горях,

от днес съм друга вече аз.

 

Спомените изхвърлих от килера,

болката отхвърлих с маниер,

гордост моя първородна,

оттук насетне ти си мой авер.

 

За теб изплаках си очите,

след теб свалиха ми звездите,

чак тогава осъзнах - след теб

живота свой познах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Талева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...