След теб
Яви се ти и в миг те приютих,
животът ми след теб се промени.
Сред бистри капки с обич те открих,
в пустинята ми извор се роди.
Импулсът в буен огън запламтя
да ме погълне и изпепели.
Щом топлината твоя ме обля,
напомни дъжд от падащи звезди.
Страхът изчезна, сякаш светло стана,
поех дълбоко глътка нов живот,
затихна болка, лек за всяка рана,
в безвремието мое - явен брод.
Реалност ли си, или си мираж,
не смея отговора да потърся.
Как се боя, не стига ми кураж
от призрачния сън да се отърся.
.....
И както се яви, така изчезна,
светът се сгромоляса върху мен.
Не, няма да потъна в тъмна бездна,
след теб животът ми е променен.
Ромашка, 02.02.2024 г.
© Златка Чардакова All rights reserved.
