След тридесет и шест
След тридесет и шест
Предмети в сиво.
И коричка хляб,
изхвърлена до кофите със смет.
Намръзнал старец, сух и слаб,
я взе с треперещи ръце.
И стиснал я в юмрука си корав,
потъна в извехтелия му джоб.
А погледът му плахо от земята
се вдигна и огледа се наоколо.
... И срещна ме...
И бързо го извърна.
Сълзите ми в очите му преляха.
Назад пристъпи, бавно се обърна.
И тръгна...
Някъде.
Нататък.
"Татко" - гласът ми запрепуска в мене,
а той се спря - нима съм го изрекъл.
Догоних го:
- Ний вече сме големи...
- Но аз съм стар - отвърна ми...
човекът.
© Надежда Маринова All rights reserved.
