Вече не се чува оръжеен гръм,

всичко мина изведнъж,

всичко беше сън.

И нашир-надлъж -

страдание!

.

Вече не се чуват стонове от смърт,

време е за новото начало.

За пореден път

събираме с покруса всичко оцеляло.

.

Отломките на наште домове...

са маловажни,

по-важно е, че нашите очи

са влажни

от сълзи,

а нашето сърце кърви,

защото сме едно

и нашите съдби

като една усещат.

Адски пламъци горещи

ни застигат

и като за последно

те разбиват,

бившите мечти,

сега превърнати в тъга.

.

Да, ще се вдигнем на крака...

да, ще успеем да се справим,

но докога... аз зная! Докато направим

грешка, а след нея на война!

Човек живее заради смъртта,

тъй явно се получава...

А след поредната война

отново съжалява...

но тайно миговете си брои

и пита се до следваща война колко остава?