След война
Вече не се чува оръжеен гръм,
всичко мина изведнъж,
всичко беше сън.
И нашир-надлъж -
страдание!
.
Вече не се чуват стонове от смърт,
време е за новото начало.
За пореден път
събираме с покруса всичко оцеляло.
.
Отломките на наште домове...
са маловажни,
по-важно е, че нашите очи
са влажни
от сълзи,
а нашето сърце кърви,
защото сме едно
и нашите съдби
като една усещат.
Адски пламъци горещи
ни застигат
и като за последно
те разбиват,
бившите мечти,
сега превърнати в тъга.
.
Да, ще се вдигнем на крака...
да, ще успеем да се справим,
но докога... аз зная! Докато направим
грешка, а след нея на война!
Човек живее заради смъртта,
тъй явно се получава...
А след поредната война
отново съжалява...
но тайно миговете си брои
и пита се до следваща война колко остава?
© Светозар Петров All rights reserved.
