Черно, мрачно е небето,
стон зловещ, сълзи горчиви -
така тъгува и сърцето,
две души - посърнали, унили.
Тъга душата обладава
и ставаш глух и сляп, и ням,
надеждата полека отлетява,
тогава ти е трудно - знам.
Секундата превръща се във час
и нямаш повече сълзи да плачеш,
пак гледаш снимката в захлас
и само спомена след тебе влачиш...