След всичко
Няма какво повече да изрека.
Тихо е и любовта танцува блус.
В нищо няма да те обвиня
и не ще ме видиш да те соча с пръст.
Сплитам коси и затварям очи,
в мен ухае на жасмин.
Застани до мен и помълчи,
в живота мигът е само един.
Мечтите полетяха като птици,
подгонени от вечни страхове.
Дните се изнизаха, сякаш броеница,
няма път назад, вървим напред.
Все едно е какво би могло,
любовта единствено си знае.
Само в играта има грешен ход,
ала с любовта не се играе.
Тя танцува блус, щом я заболи
и с тишината, сякаш в рокля се облича.
Тя не моли, не вини...,
защото и в мълчание знае да обича.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Толкова реално и толкова вълшебно едновременно, че цялата настръхнах. 
