Спомените в мен не мога да изтрия.
Дори да искам - нищо, че боли.
Но болката поне е жива сила,
която ми помага да вървя.
Ще стана утре - бавно, мълчаливо,
ще се погледна като за последно как стоя.
Ще тръгна гордо към едно начало,
и няма да поглеждам пак назад
В живота ще успея да оставя
след себе си една следа.
Ще се обърна и ще я запаля
и в най-яркият й пламък ще горя.
© Галя All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
