Ще ме търсиш

там където не съм
оставила
никакви следи:
в пепелниците
изгасените фасове,
по стълбите изтрили
моите стъпки,
на терасите взети
на заем глътките въздух,
по чаршафите 
незапомнили 
на тялото ми формите,
по улиците незапазили 
светлосенките на косите,
ни смехът ми отекнал
между на стените 

процепите,
а наивно насладили се 
на дните, в които останах.

Ще ме търсиш там 
където оставих белези.
И лъчи от слънцето
си взех докато 
не гледаше към мен,
мълчанието също 
отнесох си го в онзи ден,
така и го не щеше.
Сега тихо ли ти е?
Надявам се.
И думите също -
закопчах ги
при дрехите в сака.
Ти така и не поиска 
да ти ги оставя.

Изхвърлих ги, там,

на перона, до влака.

Намери ли ме,
когато си тръгнах?
Или тръгна преди 
към мен да се 
присегнеш?
Търси докато 
не ме настигнеш.
Но ако ти стига, 
най-добре би било
да ме подминеш.