***(следи от бил живот)
„преди да се сгъне в кутии
до раните си
за които не пишеше никога”
vitaniya
****************************
… а всъщност
го боляха надълбоко
но не можеше да хвърли
зад гърба си
пазеше ревниво по капаците
(единственото му останало)
слепени най-старателно парчета
реликви сякаш от отминало „билò”
когато беше толкова НЕсам
колкото на всекиго желаеше
по Коледа
и в сънищата си от лятото
и в онзи дъжд...
живота му в пороя си отнесъл
към някъде
и бе щастлив
със тази болка
и с спомена
да диша
истински
© Дора Павлова All rights reserved.
