Пътуваме със смъкнати прозорци,
навсякъде мирише на море,
по кожата – следи от нокти,
спомен за любов под черното небе.
Когато стигнем у дома, душата
дали ще бъде тиха, като снощи
или ще се върне самотата,
ще напомни че е тука още.
А ти не тръгвай, остани за малко,
ще остана будна чак до сутринта,
можеш да заспиш, но ще е жалко
ако не целунеш първо ти нощта.
© Ника All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
