Следите си ще разора

Jan 4, 2021, 8:14 PM

Poetry

452 5 5

В лъжите твои лутам се бездомна.

Не знам коя от тях да избера.

Дали ме мразиш ти или огромна

е обичта ти, как да разбера.

Със болката претръпнах. Рана нося.

И нека помня, за да не греша.

Душата ми ограби и жигоса.

С "достоен победител" се теша.

Ще дойде ден ти прошка да поискаш,

застанал пред сълза-иконостас.

Единствен съдникът сърце подписва

присъдата ти. Не решавам аз.

В безлюдната ти къща днеска скитам.

Огнище паля, за да изгоря

със въглени на спомена очите.

Следите след това ще разора.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

2021-01-12T06:16:18+02:00

Благодаря💖!
angel-ina (Ангелина Стойчева)

2021-01-12T04:40:41+02:00

Много силен край... Поздравления, Цвете!
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2021-01-04T21:27:08+02:00

Мари, Иване, много ви благодаря!💖
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2021-01-04T21:14:19+02:00

Съкровен и прочувствен стих! Разбирам болката ти, Цвете! От сърце ти желая, нещата ти да се оправят! И слънце отново да изгрее над твоя дом!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-01-04T20:50:05+02:00

" Застанал пред сълза-иконостас" -
това толкова много ме впечатли, Цветенце!👏 Имах нужда да чувам и се наслаждавам на бликналото сърдечно изворче в стиховете ти!
Пиши, момичето ми!💕✒️