Следите си ще разора
В лъжите твои лутам се бездомна.
Не знам коя от тях да избера.
Дали ме мразиш ти или огромна
е обичта ти, как да разбера.
Със болката претръпнах. Рана нося.
И нека помня, за да не греша.
Душата ми ограби и жигоса.
С "достоен победител" се теша.
Ще дойде ден ти прошка да поискаш,
застанал пред сълза-иконостас.
Единствен съдникът сърце подписва
присъдата ти. Не решавам аз.
В безлюдната ти къща днеска скитам.
Огнище паля, за да изгоря
със въглени на спомена очите.
Следите след това ще разора.
© Цветето Б. All rights reserved.
