Jan 22, 2013, 9:35 AM

Следлюбов

  Poetry » Other
919 0 0

Очите ти са сухи и толкова празни,
ослепели от взиране и напразно очакване;
сърцето е пусто - като изоставена гара,
на която отдавна не спират никакви влакове.

В устата - пелинен дъх и горчивина,
преглъщаш обич и предъвкваш болка,
обличаш Душата си във самота -
тъжни призраци танцуват с нея полка.

И всеки миг, във гърлото пресяда,
трудно успяваш да го преглътнеш;
смисълът за всичко - някак си се губи,
напразно се опитваш огън да си стъкнеш.

Опитваш се да преживееш тази следлюбов
и някак да издрапаш към светлината;
да откриеш в нещо смисъл нов,
лъч - поне един, да намериш в тъмата.

И се питаш - имаш ли сърце,
или и то - нанякъде е отлетяло;
посивяло е твоето любимо небе,
за теб - времето сякаш е спряло.

В отчаянието - губиш своята посока,
не знаеш - мъртъв ли си, или жив;
назад да се връщаш - е само болка,
напред - нямаш сили да продължиш.

Всеки спомен откъсва парче от Душата,
всяка клетка - ранена от болка крещи,
а очите са сухи - няма я сълзата,
и тя - тъгува по отминалите дни!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...