... (следпразнично)
Пречистен дъжд. Днес празнично роден.
И слънчицето майски се усмихна.
Но бурята, бушуваща във мен,
не спира ни за миг и не утихва...
Дори земята глъхнещо потрепна,
но не от песни в този светъл ден,
от глухотата онемяла, грешна,
на днешния народ невъзроден.
Защо сега така съм разтревожена?
Къде отиде моят детски свят?
Защо онази гордост незабравена
от спомена, живее в мене пак?
А моят син!? Какво ли ще запомни!?
Дали ще знае да плете венец!?
От гордост ли ще бъде също воден,
ще има ли и дух, и огнен меч!?
Коя страна, коя Родина мила
ще му даде уверено ръка,
когато гордостта, срама прикрила,
намира дом във чуждата земя?
Не искам да повярвам, че е тихо,
че няма песни, радост и цветя
и как опорочен в забрава, слисано
умира Празникът... едва, едва...
© Нели Господинова All rights reserved.
