СледРожденДенно...
СледРожденДенно...
40...
четиридесет препускащи години
пораснала съм времето върви
но спомените още в мен напират
и още в мене времето боли
натрупах опит с мислите за нея
и с тихата надежда за звезди
научих се и под дъжда да пея
да сипя обич в своите следи
не ме целунаха безброй момчета
заложих на приятели добри
а хвърлена в небесното монета
предрече ми – душата ще лети
вървях така в зелено тихо боса
косите си раздиплях с ветрове
и отговори търсех на въпроса
как да преборя всички страхове
тогава той внезапно ме намери
и нарисува цветна любовта
в очите му очите ми поспрели
създадоха ключа за вечността
сега вървим ръцете си преплели
на куп тегоби някак си напук
и топлинка от бъдещето взели
се вслушваме в домашния капчук
ще сбъднем устрема на милиони
отново ще сме птици в синева
по старите космически закони
безвремие ще властва над света
а любовта ни огнена и здрава
ще е посока бряг и тишина
родена от магическа жарава
с искрите си ще пръска светлина
07.02.2017г.
Елица
© Елица Георгиева All rights reserved.
