Къртичите очи са ми по мяра
(дълбоките сълзи са мълчаливи).
Осъмваха обречено. Без вяра
(дъгата ги оплака още живи).
Измислено рисуват светлината
над миналите хоризонти зрими.
(Къртиците възпяха тъмнината
и премълчана, обичта души ни).
Обречени, изчезваха следите
(и тъмно утро прилепно засвири).
Дъгата спря фантомно във очите
и ги превърна в слепи манастири.
27.03.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
