Слепи манастири
Къртичите очи са ми по мяра
(дълбоките сълзи са мълчаливи).
Осъмваха обречено. Без вяра
(дъгата ги оплака още живи).
Измислено рисуват светлината
над миналите хоризонти зрими.
(Къртиците възпяха тъмнината
и премълчана, обичта души ни).
Обречени, изчезваха следите
(и тъмно утро прилепно засвири).
Дъгата спря фантомно във очите
и ги превърна в слепи манастири.
27.03.2008 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
