27.03.2008 г., 17:00 ч.

Слепи манастири 

  Поезия » Друга
4.8 / 23
1141 0 31
Къртичите очи са ми по мяра
(дълбоките сълзи са мълчаливи).
Осъмваха обречено. Без вяра
(дъгата ги оплака още живи).
Измислено рисуват светлината
над миналите хоризонти зрими.
(Къртиците възпяха тъмнината
и премълчана, обичта души ни).
Обречени, изчезваха следите
(и тъмно утро прилепно засвири).
Дъгата спря фантомно във очите
и ги превърна в слепи манастири. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Предложения
  • Стая, две картини. Отляво аз, отдясно ти. И слънцето с лъчи изгаря, разливат се отронени сълзи. А ня...
  • Няма време! Прегръщай! Сега! Няма време! Целувай! Веднага! Утре пак ще е ден за тъга. ......
  • Това е само спомен — не е стих — за татуиран с аромати вятър, за времето, в което преоткрих, че любо...

Още произведения »