Слепота
Нощта е вперила във мен
хилядите си очи искрящи
и сякаш ме препращат
към бъдещия скучен ден,
когато вънка ще изляза
и без да има я нощта,
ще бъдат вперени във мен
милионите очи незрящи
на злобата и завистта.
© Кавалер All rights reserved.
Нощта е вперила във мен
хилядите си очи искрящи
и сякаш ме препращат
към бъдещия скучен ден,
когато вънка ще изляза
и без да има я нощта,
ще бъдат вперени във мен
милионите очи незрящи
на злобата и завистта.
© Кавалер All rights reserved.

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...