Feb 11, 2011, 1:40 PM

Сливане

  Poetry » Love
803 0 2

Във тъмнината нежно-теменужена

ме вика твойта цветна топлина,

под рамката прозоречна, охлузена,

откриваме със тебе лудостта.

И  стонове, сподавени възбудено,

се лутат да намерят близостта,

а нашите аури, бясно лумнали,

играят вихрен танц на Любовта!

И същностите ни се търсят страстно,

от чакане безумно онемели

и времето с прегръдка властна

обсебва всичко в своите предели.

Вселените ни призрачно се срещат

и търсят своя мегазвезден взрив,

избухват ярко, със вълни  горещи,

и раждат слети своя свят щастлив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Румяна, ти си от верните ми фенове! Поздрави! Сияна, Благодаря за коментара, аз мисля да го оставя така, иначе ми се струва , че се губи стъпката. Поздрави!
  • Браво!Много е хубаво!Ще си позволя да ти предложа в 'а нашите аури..' да замениш нашите с наште..Мисля,че ще сане по леко..Някак си му спира мелодията там..поне на мен така ми звучи.Иначе е супер.Шестица.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...