Очите ти, къс са вечерно небе,
покълват дълбоко във мойто сърце
и литва то на пламтящите си криле,
където самата любов го зове,
в прегръдките дивни на твойта душа,
където преливат денят и нощта,
където се сливат мигът с вечността!
© Ангел Филипов All rights reserved.