Jul 7, 2020, 7:28 PM

Сливане

  Poetry » Love
1.7K 1 6

Искам, а не мога да изкажа всичко -

думите не стигат, чувствата горят!

Зная само колко много те обичам 

и че няма вечно връщане назад!

 

Тишина отвред край мене се разстила -

в нея бие само моето сърце!

Теб прегръщам нежно, теб целувам, мила, 

и земя ни става синьото небе!

 

И в света, избликнал изворно, когато 

с топъл смях от изток слънце заискри, 

в капчици дъждовни - но от чисто злато -

светло се преливат нашите души! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...