Сливен
Една съвсем предотвратима вечер,
зачената невинно, като звук.
Едно последно тръгване – от тук
до хоризонт, до раждане и по-далече.
Ухае на палта и пресен дим,
скимти дете. Тъмнеят стари църкви,
ръми… Денят изпраща свойте мъртви.
Градът е примирен и постижим.
И уж сме откъм южната страна,
а все не иска да започне Югът
и все не искат да ни засънуват
добри стопани, птици, небеса.
Да можеше да станем просто вик,
да ни избълват тези мокри бърни
и пътникът във път да се превърне,
поетът да остане само стих…
Поетът е свадлив и уморен
от дългото възпяване на мрака –
какво от туй, че младенец изплака,
щом старецът умря неутешен?
Предсмъртна пот… А може би роса
от нашите нехайни съпротиви.
Умираме, за да не паднем живи
в коравите ръце на есента.
И мъчно вярваме пред зейналия ров
в нослето ново с новите лунички,
в чистилище и беден дом за всички,
които не дочакаха любов.
Отнякъде сурово ни зове,
събаря мостове и глухо се надига
това, което вечно не достига.
Това, което никога не сме.
В една съвсем необратима вечер
градът изпрати свойте мъртви в нас.
Те спазиха вечерния си час –
до хоризонт, до раждане и по-далече.
© Пламен Сивов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления!
-
Прекрасен стих! Поздравления!
-
Прекрасно!
-
ВеликоЛепно!!!
-
Поздравление за стихотворението, Пламене!
Прегърни от мене приятелите от Точка БГ!
Светъл и творчески ден! -
Браво,Пламен! Чудесна поезия!Пет години живях под Сините камъни и съм емоционално свързан с града.Но това,което прочетох,ми върна носталгията за нещо забравено там-пет години младост... Поздрави за теб и чакам още поезия и музика!🐎
-
Чиста проба Поезия!!
-
Блестящо
Предсмъртна пот… А може би роса
от нашите нехайни съпротиви.
Умираме, за да не паднем живи
в коравите ръце на есента. -
Впечатлена съм!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
това, което никога не сме... Тук коментари са излишни, само поздравявам автора!