Оставят в мъката следи
проблеми, свързани с докосването.
(Дълбоко в мръсните води
се дири изворът им - после.)
Началото! Като поток,
из който стрелкат се пъстърви!
(И не разбираш - има срок.
Забравяш, че е крехко - първото...)
А сетне, в мръсните води,
макар и скучно - се живее.
(Невиждането ни щади.)
А извора - ще го възпеем.
© Александър Белчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
