valiordanov (Валентин Йорданов)
1824 1469
Jun 3, 2016, 10:41 PM

Словесна рисунка 

  Poetry
1236 0 2

Духа вятър и дъждът не спира.
Птиците са сгушени, не пеят.
Котка през стобора се провира.
Локвите с балончета се смеят.

 

Улицата, сякаш огледало,
е забила погледа в небето.
Облаче, се в нея разпознало,
заухажва крехко, нежно цвете.

 

Люшкат се дърветата. Танцуват,
сякаш са облечени в коприна.
Даже бурените се целуват
във синхрон със цялата картина.

 

Мокрите, червени керемиди,
като плащ разпънат, чакат бика.
Гарван грачи сякаш е обиден.
Гръм и светва остра синя пика.

 

Островърхо борче е на стража
и със неизвестното говори.
Вяра и любов не се наказва,
даже и във дъжд да те споходи.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??