Словесна рисунка
Духа вятър и дъждът не спира.
Птиците са сгушени, не пеят.
Котка през стобора се провира.
Локвите с балончета се смеят.
Улицата, сякаш огледало,
е забила погледа в небето.
Облаче, се в нея разпознало,
заухажва крехко, нежно цвете.
Люшкат се дърветата. Танцуват,
сякаш са облечени в коприна.
Даже бурените се целуват
във синхрон със цялата картина.
Мокрите, червени керемиди,
като плащ разпънат, чакат бика.
Гарван грачи сякаш е обиден.
Гръм и светва остра синя пика.
Островърхо борче е на стража
и със неизвестното говори.
Вяра и любов не се наказва,
даже и във дъжд да те споходи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
