Feb 26, 2008, 7:54 PM

Случаен ден

  Poetry
600 0 0

В един ден случайно те видях

и не беше трудно, а веднага осъзнах,

че си човекът именно за мен

във всеки мой светъл ден.

Но как да ти призная любовта,

непокорна, истинска и честна,

озарена от лъча светлина

много рано сутринта.

Сърцето ми изпълни се с надежда,

защото и ти обичаш ме както изглежда.

Любовта си ми признай

и веднага осъзнай,

че влюбена съм в теб, уви,

до сетните си дни!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...