Nov 14, 2007, 12:02 AM

Случайна среща

  Poetry » Love
1.1K 0 1
Случайна среща в ден обикновен,
за миг те зърнах и останах вкаменен!
И в този миг, в случаен ден,
за кратко време бях променен!

Настъпи чувство, сладко и приятно,
от този миг душата ми се чувства необятно!
След срещата на погледите ни разбрах,
че твойта необятна хубост ме плени!

Малко време мина - сякаш излетя,
и ето, събра ни любовта!
Безкрайно много те обичам
и всеки ден милион пъти го изричам!

Безумно щастие обзе ме
и ти виновна си за това!
И нека винаги да си виновна,
щом за мене ти си любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васко Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...