Джони Уокър
Този виц ще посветя
на пастирка на светулки
в Мечата гора
-
Там, през Мечата гора,
Зайко тръгна към дома,
щом погледна Слънце златно,
спъна се в шише квадратно.
И в зелената трева
„Джони в крачка“ той съзря.
Грабна бързичко шишето,
и разтупа се сърцето.
- Брей, че имам аз късмет,
Джони - черен етикет.
Най -добре е да опитам,
питието да изпитам.
Щом капачката разви
глътка здрава той отпи.
Всичко в кръг се завъртя,
слънце, мечата гора.
Зайко просна се на сянка,
сам на горската полянка.
По пътечката , припряна,
крачи хитрата Лисана.
Там под старите липи,
гледа, Зайко сладко спи.
В лапичките здраво стиска
Джони – марково уиски.
-Леле! В мечата гора
луд късмет ме връхлетя.
Каза хитрата Лисана,
и облиза се засмяна,
-Тук „обяда“ кротко спи,
и аперитив държи.
Грабна бързичко шишето,
ала сви ѝ се сърцето.
- Ех, че имам лош късмет,
галон уиски - няма лед.
И без лед ще го опитам,
квалитета да изпитам.
Щом капачката разви,
глътка здрава тя отпи.
Всичко в кръг се завъртя,
Слънчо, мечата гора.
и на горската полянка,
там , до зайчето на сянка,
Лиска кротичко заспа
и усмихна се в съня.
-
Във планинските чукари
Вълчо хищно с очи шари,
вижда горската полянка,
там, полегнали на сянка,
малък Зайко и Лисана
(сексапилна, млада дама),
в лапичките здраво стиска
Джони – марково уиски.
- Леле! В мечата гора
луд късмет ме връхлетя,
до „обяда“ е шишето,
до шишето спи „ дупЕ́то“.
Търка очи - не сънува,
Ах, как с Лиса ще палува,
ще го хапе нежно тя,
ще го ближе по... носа.
Но... започва от шишето,
разтуптя му се сърцето
щом капачката разви,
глътка вълча той отпи.
Всичко в кръг се завъртя,
Слънчо, мечата гора.
И до Зайко и Лисана,
като пън и той застана.
-
Там, по горската пътечка
тежко, тежко ходи мечка.
Млад Мецан върви към вира,
на полянката съзира,
спящи Зайко и Лисана
(сексапилна, млада дама).
Вълчо в лапи здраво стиска,
Джони – марково уиски.
- Леле! В нашата гора,
луд късмет ме връхлетя,
до „мезето“ е шишето,
до шишето е „ дупЕ́то“.
А защо е тук заспал,
тоз проскубан, дърт педал?
Грабна лакомо шишето,
и го вдигна към небето,
глътка мечешка отпи
и галона пресуши.
Всичко в кръг се завъртя,
Слънце, мечата гора.
-
Пръв, малък Зайко, бавно се пробуди .
Прозя се сладко , въздух жадно вдъхна.
Изгледа празната бутилка и всички твари, проснати, безмълвни,
огледа себе си и разтревожено въздъхна.
Какво направих, Боже мили?
От моето пиянство, толкоз ме е срам!
Животните - какво са ми сторѝли?
Пребил съм всички! Аз... побойник, хулиган пиян.
© Марко All rights reserved.
