Случка в парка
В последно време станах аз атлет
и телеса из парка вечер тръскам,
не съм загледник на жени проклет,
но чак залитнах върху твойто хъски...
На клинчето ти - цъфнал адидас,
а суичърът - опънат, та се пръска,
и сякаш пуснат съм от Алкатраз -
окото ми от връткане засъска...
Уж бягах днес по дългия маршрут,
но щом завих, двукрачника обърнах:
ухилен, зачервен - направо шут,
и с хитра тайна мисъл – да те зърна.
Венера Микеланджелова - ти -
във погледа си каменен ме спъна,
политнах към мечтите, но уви,
пазачът верен тутакси ме сръфа...
Разкъса спортния ми панталон
и малко от плътта ми май докопа,
да бях с крака на снажен Аполон,
щях да му дам цял шушляк да изкльопа,
а аз притихнах – тръпно вцепенен
от твоя тъй прекрасен уплах -
ти гледаше крака ми наранен,
извади кърпичка... и ме превърза...
Ръцете ти – вълшебен риванол,
за миг промиха болката със нежност,
в ръцете ти треперех полугол,
и телефон прошепна - "ако нещо..."
Пророни най-красивата сълза
и с "извинявай" – бузата ми цунка,
но после те прегърна залеза...
а хъскито ме близна със муцунка...
© Михаил Цветански All rights reserved.
