Случка в парка
В последно време станах аз атлет
и телеса из парка вечер тръскам,
не съм загледник на жени проклет,
но чак залитнах върху твойто хъски...
На клинчето ти - цъфнал адидас,
а суичърът - опънат, та се пръска,
и сякаш пуснат съм от Алкатраз -
окото ми от връткане засъска...
Уж бягах днес по дългия маршрут,
но щом завих, двукрачника обърнах:
ухилен, зачервен - направо шут,
и с хитра тайна мисъл – да те зърна.
Венера Микеланджелова - ти -
във погледа си каменен ме спъна,
политнах към мечтите, но уви,
пазачът верен тутакси ме сръфа...
Разкъса спортния ми панталон
и малко от плътта ми май докопа,
да бях с крака на снажен Аполон,
щях да му дам цял шушляк да изкльопа,
а аз притихнах – тръпно вцепенен
от твоя тъй прекрасен уплах -
ти гледаше крака ми наранен,
извади кърпичка... и ме превърза...
Ръцете ти – вълшебен риванол,
за миг промиха болката със нежност,
в ръцете ти треперех полугол,
и телефон прошепна - "ако нещо..."
Пророни най-красивата сълза
и с "извинявай" – бузата ми цунка,
но после те прегърна залеза...
а хъскито ме близна със муцунка...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз поне съм летва, ами ти какво си -
римочалъмджия, дето Бог го носи... -
Ниска летва си ми, г-н "екстаз"
и някак "тръпно вцепене"...
Да поливаш цъфналия АДИДАС -
току виж, че вързал някой ден
-
От такива като тебе място не остана,
голо Поетично дупе люшкат по мегдана...
и сред тях хоро не сакам, язе да играя...
който иска да се кичи - аз на мен си бая... -
Ех... мераци пусти и мечти -
доведен брат на словото си ти,
така, че сам се "шамриш",
щом думички подобни наредиш... -
Цитирай ме, Поете,
в каскета ти покарвам,
кога препиваш с гордост,
със думи те шамарвам... -
Уф... чак съ възмути пуета новословен,
написал тоз ъпсурт, великонелюбовен...
"Измъди" пак слова незнайни в ранен час,
почти като на гащи цъфнал адидас...
...и питам се( макар, че отговор не ще получа):
къде ли путеса тоз български е учил... -
ИЗПАДАНЕ В ПОЕТИЧНО ВЪЗМУЩЕНИЕ
Минават висши поетици
и изхвърлячи тежки
с мотиви даскалотипични,
да ми изписват вежди.
И вместо сови, кукумявки
и бухали да въдят,
дошли са да ме поучават
и важно да се мъдят....
От възмутители позьори
направо ми се драйфа,
ще люшна през морето порив
до нос НАВИРЕН в Хайфа...
През времето и злобицата
непукно си двукрача:
помилуй,Боже,хорицата -
на пръцника ми СУИТШЪРТ ...
Хубав ден, хейтърчета!
Най-добрият приятел на мъжа е мълчанието на агънцето, Доче...(Виж: Дан Браун - Неиздадена книга! ) Благодаря ти! -
Най-добрият приятел на фигурата е спорта.
Най-добрият приятел на човека е кучето.
Най-добрият приятел на жената е поводът
за съчувствие...
Кой ли е най-добрия приятел на мъжа? -
Ах, простете небеса,
знам какъв съм неудачник...
и не тръскам телеса,
нямам даже и двукрачник...
А в леко фолклорен вариант, може да се каже и така:
Де гиди СУИЧЕР с качулка,
де гиди у парка булка...
Цъфти на клина й АДИДАС,
ма по-добре е пръжки с праз... -
Това е велико!
Общ цитат, че е много:
"Телеса, цъфнал адидас, СУИЧЕР, двукрачник, спортен панталон" - само тези явни акценти будят недоумение в този "поетичен" текст, г-н Пожаров.
Инфантилно звучене, изключително велико!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в шест и полувина,
утре сьм дежурен
в детската градина!