Слушам твоето “Альо?” в слушалката
"Альо?"
Ето те, значи, отново,
забравила български,
цяла вечност пропуснала,
идваш в дом, обитаван от духове,
да отвориш прозорците
и отново да сложиш саксии!
"Альо?"
Значи се върна в дома си,
където уби любовта,
и разпъна душата ù,
и ù сложи трънен венец,
и подпали венеца,
а за по-сигурно
ритна и камъка под краката ù!
"Альо?"
Значи тичаш да видиш
как цветя, вместо тръни,
избуяват на гроба,
как наместо дървета,
пейки с мрамор са сложени,
как наместо забравата,
идвам често в неделя
да поплача в душата си.
И какво, ако в прилив на смелост
отвърна ти: "Ало" в слушалката?
Ще ми върнеш ли любовта?
Ще ми върнеш ли времето?
Ще ми върнеш ли вярата?
Ще ми върнеш ли прилива нежен
и копнежа, и тихата песенност
на минутите заедно?
А мечтите за нещо изграждащо?
А вълните на чувствата?
А лианите на копнежите?
Слушам твоето "Альо?" в слушалката...
© Павлина Гатева All rights reserved.
