Слушам я, когато ми запее...
Слушам я, когато ми запее...
"…Живот в музиката е красиво прекаран живот ."
Лучано Павароти
Музиката е в душата ми,
живея в чувствата и.
Тя е ударът на сърцето,
който се ражда без боли.
Защото гали, а не удря.
Музиката е любов,
смелост и чест,
цветовете на живота
и щастието.
Тя е дъжда от лъчите
на един слънчев ден.
Музиката е всичко...
без никакво значение
дали печелиш или губиш
тя е в теб винаги...
и от грешките изважда
силите и добротата.
Не се знае кой я е измислил,
и макар Бог да я създава...
и той не знае къде я е намерил...
Никой не знае защо се ражда
от най - дълбокото в душата...
Но този, който в нея се влюби
знае съкровената и магия.
Защото му я казва. Всичко
в себе си, споделя с теб.
Музиката е търпението,
растящо ден след ден
което е нужно, за да се живее
нетърпеливо всеки миг.
Тя е безкрайността на
всички звезди по небето,
осветяващи земния ти път.
Музиката е съдбата,
която не разочарова...
Която те ощастливява
бъдейки във всичко твое...
Музиката е емоцията,
която изкарва гласа ти
наяве и му дава силите
и душата да пее песента си.
Музиката е всичко.
Не е само една нота.
Не е само една песен.
Не е само един ритъм.
Или само един стил.
И затова когато пееш
собствената си песен...
тялото и сърцето ти
в едно цяло трептят...
А когато я слушаш в друг
въображението
е единствената истина...
и политаш в свободата и.
Музиката, музиката, музиката...
винаги, винаги, винаги е в теб.
И в най - тежките и тъжни мигове
ще ти нарисува усмивка...
Запомни и след вечността.
Прозорците отвори.
И ще усетиш със всеки атом
и всяко твое кътче...,
че музиката е любов...
и е всичко...
Слушам я и и се отдавам...
Мисли и чувства тя за всички.
Аз съм себе си. И ти. Всеки.
Слушам я, и живея, живея...
© Лили Вълчева All rights reserved.
