Хей... слънце,
защо от север изгряваш?
Обърка се нещо -
да ме усмихнеш, успяваш!
С лъчите си златни
очите ми галиш,
на лицето ми сънено
усмивката палиш!
По нослето пощипваш ме
тъй, закачливо.
А как гъделичкаш ме,
слънце игриво!
В очите искрят
светли прашинки,
по детски усмихнати
дяволити смешинки.
Танцуваш по мен
танца си тих,
денят ми започна
усмихнат, щастлив!
Такова те искам,
с усмивка голяма!
И облаци тъмни
пред тебе да няма!
© Валка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
