Събрали са зърната сухите лъчи
и размеква ми главата топлината,
слепя мислите и стапя.
Жега ми е.Зрее гроздето,
вкуса на слънцето е в него.
Късам, пия сладък сок.
Лепкат устните сладко.
Пия слънце,пия жега и
измивам пръстите си на чешмата
под асмата огненозелена.
Пчелите и те пият
и ме обгръщат и ми завиждат,
че съм тъй силна и голяма,
а аз искам да им имам крилцата,
да литна,
да си взема от слънчовите лъчи.
И да им кажа колко са ми вкусни.
© Вероника All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
