May 7, 2009, 7:57 PM

Слънце нека блести

  Poetry
1.2K 0 8

ден след ден вали в душата ми
валят сълзи от сияйните очи
като бисери в нощта се разпиляват
в мъка и печал по тебе дните ми минават

гасне погледът залязва
няма блясък няма светлина
само една мокра по лицето ми
следа остава остава ми ТЪГА

тъга е без тебе
тъга - когато те няма
тъга - душата изгаря
тъга - бавно сърцето сломява

празни са очите ми
мокри от солените сълзи
остави ми мълчание
остави парещи в душата ми мечти

мечта е със тебе
мечта - когато си тук
мечта - душата изгаря
мечта - в сърцето бавно догаря

 

 

 

ела целуни целуни ме

отново мечтата в мен  запали
нека сме заедно щастливи

слънце в очите нека блести.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ами ако ми хареса ...хмммм надявам се да си чул нещо rock`n`roll стил... ако е така имаш не само разрешение ми направо задължение
  • Адаш, записа ли нотите, че аз имам голям проблем с измислянето на мелодията
  • "нека сме заедно щастливи,
    слънце в очите нека блести"
    ......................................................
    Прекрасно послание,прекрасен стих!(6)
    Пожелавам сбъднати мечти!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Вън вали! Порой от дни, от очи и от сияния.
    Отрони с длани две мост през спорни разстояния.
    Протегни една тъга над небе и над безсилия.
    Разруши сто мечти, не довели те до милия...

    Потърси сто слова премълчани от неверия.
    Притегли в тишина болката на стиха-белия.
    Извърви не целуван път до пропасти
    Посегни и запали огън в нежните жестокости...

    За теб! От сърце!
  • Идеята на повторението е мелодиката ...това е опит за текст на песен, макар и да не съм съвсем сигурна, че е сполучлив Дерзай и само напред!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...