Слънцето
Погледнах високо
в очите на Слънцето!
Видях бледосиня сълза.
Заплакало то...
За децата си съмнало.
Отмило злочеста съдба.
Вървях нависоко
по сплетена стълбица.
Докоснах него с ръце.
Погалих лицето му -
тъжно посърнало.
С болка на жарко сърце.
Поседнах до изгрева
откъснала времето
от мрачния поглед на свят.
Изпълнен с нещастия.
Оплетен във мрежите
на вечния съдещ ни Ад.
Усмивка изгря
в очите му слънчеви.
Разпръсна лъчите любов!
И пусна ме в лодката -
влюбена в истини
на нов, преосмислен живот.
© Цветето Б. All rights reserved.
