Набрал си ми букет
от слънчогледи -
събрани златни слънчица,
и грозде
със зърна от перли,
сияещи от утринна роса.
Не искам друго,
и това ми стига -
подбрана обич във едно.
ОтклЮчи тежката верига,
затегнала сърцето ми само.
Събрал си
светлината земна,
във тези слънчеви цветя
през есента ми,
може би последна...
в косите ми
заплиташ ги сега.
© Валка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
