Набрал си ми букет
от слънчогледи -
събрани златни слънчица,
и грозде
със зърна от перли,
сияещи от утринна роса.
Не искам друго,
и това ми стига -
подбрана обич във едно.
ОтклЮчи тежката верига,
затегнала сърцето ми само.
Събрал си
светлината земна,
във тези слънчеви цветя
през есента ми,
може би последна...
в косите ми
заплиташ ги сега.
© Валка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
