Смях далече ехото разнася,
звън, камбаните ехтят
към молитва призовават
и отново пак звънят.
Ето на колене падам
слънцето да призова
сред поляна ароматна
смирено да се поклоня.
Прекланям се пред слънчевото жълто,
пред вечния пожар,
пред цветето горящо в златно,
поднесено на Светлината в дар.
Какво желая аз не помня,
всичко друго се стопи
пламтящо огнено небето
децата си благослови.
© Роксана Медичи All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
