Nov 12, 2015, 9:33 PM

Слънчева вода

  Poetry
1.3K 5 18

СЛЪНЧЕВА ВОДА

 

През лятото на мойто детство,

в безгрижните игри на младостта,

мама пълнеше леген с вълшебства –

огряна, топла слънчева вода.

В края на деня: по залез,

се къпех с нея и сияех цял...

Докато звездите се запалят,

завършвах слънчевия ритуал.

Все още помня светлината,

която се стичаше по мен!

Къде отиде, детско лято?

Къде си, мамо,

в този слънчев ден?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...