Nov 12, 2015, 9:33 PM

Слънчева вода

  Poetry
1.3K 5 18

СЛЪНЧЕВА ВОДА

 

През лятото на мойто детство,

в безгрижните игри на младостта,

мама пълнеше леген с вълшебства –

огряна, топла слънчева вода.

В края на деня: по залез,

се къпех с нея и сияех цял...

Докато звездите се запалят,

завършвах слънчевия ритуал.

Все още помня светлината,

която се стичаше по мен!

Къде отиде, детско лято?

Къде си, мамо,

в този слънчев ден?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...