Нощ,
море,
луна…
Плисва се вълна.
По пясъка
шепотни следи
стъпките оставят.
Звездите,
слънчеви усмивки
в пазвите си скрили,
спускат ги
върху тихата вода –
поклащат се
пламъчета малки,
танцувайки,
прераждат се в мечти
и по лунната пътека
изписват с вълшебство:
Аз и ти,
аз
и ти…
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
