Jun 30, 2009, 9:57 PM

Слънчево

  Poetry
563 0 0

Когато те обичам,

душата ми е глина.

В твоите ръце се стичам

разтопена и почти жива.

 

Когато те обичам,

сърцето ми тихо танцува.

Във вечния ритъм

на дъжда, който по прозорците лудува.

 

Когато те обичам,

всичко е нереално батално.

От филмовите кадри искам да избягам

при нещо истински банално.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Изгубена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...