Слънчево момиче
На дъщеря ми
Роди се в слънчогледовото лято.
Не можех да повярвам, че си тук.
В душата ми запяха птици – ято,
завих те нежно да не чувстваш студ.
Роди се, мое мъничко момиче,
сърцето ми се стопли и запя.
Ти беше чудо – грейнало зорниче.
Ужасно ме е страх да не заспя,
а ти да си отвън съвсем сама.
Да те предпазя искам да успея
от дебнещите зад гърба ками.
Да можеше безгрижно да ти пея…
Да виждам отдалече твоя страх,
и вдън земя докрай да го затривам.
Превърнала бих всичко в пух и прах,
но твоето сърце да е щастливо…
© Силвия Йорданова All rights reserved.
