Слънчоглед
Преди да ме откриеш се прекръсти!
Откри ме между хилядите други,
с затворени очи и само с пръсти
с допир по душевните ми фуги...
Сърцето занемяло ли усети,
което носих в себе си случайно?
Или дочу римуващи поети,
редящи строфи в мене тайно?
Опари ли ръка на топлината,
с която палих пориви парливи?
Или те заслепих със светлината,
скътана в мен за мигове щастливи?
Не се поколеба, че аз съм тази,
която ще е твое огледало.
Жена, която образа ти пази
и с нейния го слива в едно цяло!
Преди да ме намериш се прекръстих!
Очи затвори и с сърце ме гледа.
Докосвайки ме – цяла се разлистих!
Сега си Слънце – аз съм Слънчогледа!
© Мария Божкова All rights reserved.
