Слънчогледите сведоха погледи
Слънчогледите сведоха погледи
пред тъгата ти, майко, поройна.
Твоят плач ни гори, майко. Трови ни.
От вина и от съвест сме болни.
Виж, брегът ще потъне в ръцете ти...
Ще изчезне под сол и под пяна.
Ще се скрие дълбоко в морето
сякаш никога тук го е нямало.
Твойто чело - намръщени облаци,
е помръкнало, майко, от скърби.
Даже чайките молят за прошка
но викът им във бурята глъхне.
Ще помилваш ли, майко, чедата си,
пред мощта ти, безсилно притихнали?
Ще замлъкне ли южният вятър,
който ледено духа в душите ни?
© Ралица All rights reserved.
