Слънчова целувка
Скрих се там - в слънчовите двори.
Вечерта, преди да падне мрак,
да чуя Слънце да говори
кога над мен ще грее пак.
Аз чаках, тихо притаена
зад жив плет от златен прах,
от сладък мирис упоена,
затворих клепки и заспах.
Сънувах как цветя танцуват
и как говорят, как се смеят,
как под нежен звук лудуват,
докосват се и звънко пеят.
Над тях летяха птици шарени.
Плуваха сред облаци сънливи
и валяха листчета алени -
кадифени рози бодливи.
Събуди ме топла милувка
и видях приведен тихо там...
Била е слънчева целувка,
до мен Слънчо бе приседнал сам.
© Тинка Това All rights reserved.
