Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече
глухарче, мравчица отвя.
И не човек, едно човече
се спъва в райската трева.
В огромните листа на клена
светът настръхва. Плисва мрак.
Не виждаш ли, че подир мене
кинжал размахва кървав мак?! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up