Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
Sep 15, 2016, 6:06 PM  

Смаляване 

  Poetry » Love
917 1 6

 

 

Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече
глухарче, мравчица отвя.
И не човек, едно човече
се спъва в райската трева.
В огромните листа на клена
светът настръхва. Плисва мрак.
Не виждаш ли, че подир мене
кинжал размахва кървав мак?!
Дъждец с потоп ще ме покръсти –
сам бръмбар с потни очила.
Навярно ще си върна ръста, 
щом чуя твоето: "Ела".

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??