Смаляване
Малко супа и коричка хлебец,
ще стъкми и днес вечеря.
Той, животецът, на вид е дребен,
както и да го премери.
Само че огромно е теглило,
дето все клечи пред прага
и изстисква всичката и́ сила,
да не може да избяга.
Ще си легне късно, уморена
под очите на луната,
с мисълта за сметка неплатена
и за хляба на децата.
Ще преминат в тъмното въпроси,
отговорите ще стрелят.
Малко сън да може да изпроси
от коравата постеля…
В утрото набързо и небрежно
ще си прибере косата.
Хладното навън ще я пореже
със студения си вятър.
Ще я впримчи дневна монотонност,
а умората ще стиска.
Безиходицата ще я гони,
ще кънти поредна липса.
Вечер у дома когато влезе
и погали си децата,
погледът с тъгата и́ извезан
ще се слее с тишината.
© Ани Монева All rights reserved.
