Jun 12, 2019, 7:31 AM

Смелият мравчо

1.9K 2 0

                                                     На полянката до къпинака

                                                     бе на Мравчо мравуняка.

                                                     Мравчо след обяд добър

                                                     бе полегнал под листо - чадър.

             

                                                      Заедно с майка си Сърна

                                                      наблизо Сърненце пасеше трева.

                                                      Вървейки то стъпи с крак

                                                      право в Мравчовия мравуняк.

                 

                                                      Стреснат от голямото копито

                                                      Мравчо скочи сърдито.

                                                      смело се хвърли напред

                                                      и го ощипа няколко пъти поред.

             

                                                      С къпиново храстче покрито

                                                      малко Зайче лежеше скрито.

                                                      Към храстчето Сърнето подскочи.

                                                      Дългоушко от там уплашен изскочи.

                  

                                                      Тичайки през треви и клони.

                                                      Зайо Ежко - Бежко догони.

                                                      натоварил на своите бодли

                                                      сладки круши да суши.

              

                                                      От тази голяма изненада

                                                      товара на Ежко пострада.

                                                      Той бързо се сви на кълбо

                                                      и се търкулна до едно дърво.

              

                                                      Около дървото Мишцица - Гризана

                                                      събираше за зимата прехрана.

                                                      От Бодливко горката подскочи.

                                                      уплашена в дупката си скочи.

            

                                                      Затича се с всички сили в тъмата

                                                      из тунелите й под земята.

                                                      Запъхтяна се показа чак

                                                      от дупката при Мравчовия мравуняк.

          

                                                      Там, застанал гордо по средата.

                                                      Мравчо разказваше на своите братя

                                                      как сам набил Великана - крак

                                                      и колко е голям юнак.

                                                     

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...