Смирение е моята икона
Застанала пред съвест – огледало,
опитвам отговора да отгатна
за сладострастие ли е копняла
сълзата ми в живота безвъзвратен.
Дали отпивам обич сребролунна
или ме кърми слънчев лъч в тъгата.
Целувана, прегръщана, жадувана -
кибрит в ръце на мъж ли е жената?
Аз знам какво се крие във душата ми,
но искам хората да опозная.
Обичат се, разделят ги превратности -
любов, омраза станала накрая.
Предаден ли си, цвете в празна ваза
си сложил, ала допир на вселени
сърцето търси. Затова ми каза,
че моли се да бъдат опростени,
дори и непростими, греховете.
Доброто лесно злото ще пребори.
Целувка - лек за рана - ако сложите,
смирението нея ще затвори.
Това смирение за мен икона
ще бъде и със нея ще живея.
До оня миг, когато дъх отронен
с молитва аз във вечността ще слея.
© Цветето Б. All rights reserved.
