Смълчани
Усмивката ми вече
ще е вечно бяла.
Престоя ѝ в лицето ми
като вечeн
дъжд.
С умиление ще гледам
как небето
плаче.
И как пейзажът се мени –
само погледни!
И замълчи!
Усмивката ми вече
ще е вечно бяла.
Престоя ѝ в лицето ми
като вечeн
дъжд.
С умиление ще гледам
как небето
плаче.
И как пейзажът се мени –
само погледни!
И замълчи!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...