May 10, 2008, 6:56 PM

смърт

  Poetry » Other
1.2K 0 3
Смърт

Ще заровя лицето си в пръст,
ще пошушвам тихо над мене
и треви, и поляни ще зоват,
ще създават море, океани.

Ако някой сложи ми кръст,
ще почивам тихо под него
и забравяйки собствена плът,
ще танцувам бясно без време.

Недостигнати светли мечти
нека далеч да останат,
само ти за мен си една,
остани и танцувай със мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Радев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...