Смъртоносно щастие
На вечерта тъжовната цигулка
във гарваново ехо песен сля.
Лъкът захлипа в пресекулки
изгубил блясъка си под дъжда.
Градът във капките се вглежда
преситен, озлобен, опепелен.
Безчувствено ликът му се оцежда
в пропукания покрив, натъжен.
В задавения кикот на страстта
потънала в мъгливата завеса,
минорно гасне младостта,
заспива вечен сън една принцеса.
Едно полудете изгубило следа,
държи игла измамно нежна.
Под лепкавата градска миризма
си инжектира доза смъртно снежна.
Градът от забавление опиянен
отхвърлил нея, заслепен не вижда.
Превзема красотата ѝ подземен плен
във смъртоносно щастие я взижда.
Там някой тихо моли се за нея,
всред бунището със кървави сълзи.
За звук от счупени окови той копнее,
с криле на гълъб в свобода да полети.
© Мария All rights reserved.
